6 Bulgarisch

Контекст

 

 

ФИЛОСОФИЯ

Разнообразието на човешките същества е тяхното богатство. Не всички човешки същества са равни, но всички са еднакво ценни. Съдбата на хората не е да ги правим равни, а да развиваме възможно най-голямото им разнообразие:

Милиарди различни индивиди са условието за възможността да се реализират хуманни условия.

Не да си равен, а да си различен означава: „Интересувам се от теб като различен“.

Хора с такова съзнание има по целия свят.

+++

Хората ще бъдат хора само когато могат да организират живота си заедно, без да упражняват власт.

Докато сред хората съществуват властови структури, малцина притежават почти всички съкровища на земята, а повечето нямат почти нищо.

Малцината използват властта си, за да получат безкрайно много – повечето смятат безсилието си за природен закон.

Злоупотребата с власт – насилственото поддържане на нечовешкото положение под маската на законността – намира своя огледален образ в злоупотребата с безсилие: насилствени атаки срещу несправедливото положение под маската на религията или идеологията, като и двете са еднакво неоправдани. И двамата са взаимно зависими, и двамата си подават топките, и двамата си осигуряват претексти. И двете растат пропорционално: така цивилизацията върви към своя крах.

Сред животните това е законът на джунглата, а сред хората се проявява като власт: Прилага се не правото на най-силния, а задължението на най-силния.

Но хората все още използват средствата на науката и технологиите, създадени от и за хората, за да утвърдят животинското „право“ на най-силния. По този начин те премахват ограниченията, които все още важат дори за животните: да се натрупва само толкова запас, колкото е необходимо.

Първото условие за едно хуманно общество е разбирането без власт. Това работи само ако никой не иска да доминира над другите или да им налага своя мироглед.

Второто условие за съществуването на общество според тези критерии е производството без печалба. Това работи само ако никой не иска да има повече, отколкото му е необходимо, и ако никой не иска да живее от труда на другите.

Докато структурите на властта и мисленето за печалба определят обществата в този свят, хаосът няма да има край. Те са отговорни за войните, мизерията и отчаянието. Няма оправдание за властта и печалбата.

+++

Животните се нуждаят от лидери. Хората не се нуждаят от лидери – това, че все още ги следват, показва колко малко са се отдалечили от ролята на животни.

Караваната е възможността да живеем заедно без лидери за дълъг период от време и да обменяме идеи, да постигаме резултати. В това отношение тя е модел за света.

Караваната е проектирана по такъв начин, че да не работи с водач.

Хората, участващи в него, се съгласиха, че или ще намерят нещо, което не е съществувало между хората по този начин досега, най-висшето нещо, което може да се постигне: края на властта на хората над хората – или ще се провалят.

Мисълта: „индивидът е групата“ се разширява до: „индивидът е всеки“. Структурата на групата като модел на структура за всички хора.

Въпросът не е в това дали човек има еднакво отношение, позиция или не, а дали е съгласен с нея.

+++

Хората трябва да вземат историята си в свои ръце: Караваната е стъпка към това.

Той позволява организирането на комуникацията, но не определя нейното съдържание. Той задава въпроси, но не дава отговори. Тя е условието за възможност – може да бъде началото на нейното осъществяване.

Всеки сам определя действията си и носи отговорност за тях.

+++

Караванът е мозъчен тръст на утопията. Става дума за материалните условия на едно утопично общество. (Утопична, защото нейното „място“ не може да бъде намерено в съществуващата).

Утопията, създадена от един или няколко души, е задължително тоталитарна, защото една идея надделява над идеите на другите.

Утопията може да бъде осъществена само от всички хора заедно – за това е необходимо да се определят материалните условия, необходими за тази реализация.

Трябва да се докаже в малък мащаб, че това е възможно в голям мащаб.

+++

Върховен принцип на производство: всяко нещо, което се произвежда, трябва да издържи възможно най-дълго в съответствие с най-високите стандарти на науката и технологиите.

Ако хората си подаряваха взаимно своите продукти, а всичко останало оставаше както сега, всички щяха да си получат парите – с изключение на банкерите, акционерите и инвеститорите на фондовата борса.

+++

Художниците са аниматори и посредници на въображението.

+++

Когато участниците в Каравана размишляват върху екзистенциалните неща от (свръх)живота, те самите трябва да живеят в екзистенциална ситуация. Те го преживяват като пример, на тях самите им е осигурено най-необходимото, но по този начин те научават за условията, при които мнозинството от хората трябва да се борят за оцеляване всеки ден. Въпросът за истинските нужди може да бъде повдигнат само при такива условия на живот. Това е още една причина, поради която те преживяват условията на живот в пустинята, тъй като именно там най-дълбоко усещат значението на пиенето на вода.

+++

Керванът е деконструкция на Вавилонската кула.

+++

Лихвата е ракът на парите: парите не работят, не могат да работят.

Акциите са ракът на обществото, фондовите борси са ракът на цивилизацията.

Ако никой не иска да печели, никой не трябва да бъде потискан.

Мисленето за печалба унищожава човешкото съжителство. Това не е част от човешката природа, както предполагат спекулантите в частност. Ето защо съществуват пристрастявания: за да могат милиарди хора да играят с тях, а печалбарите да печелят милиарди валутни единици.

Милиардите излишъци, които хората печелят, без да правят нищо за това, са откраднати вещи, които трябва да бъдат върнати.

+++

Рекламата е обезсилващ психотерор, който драстично ограничава самоопределението на хората.

+++

Сякаш единствената алтернатива на икономиката на печалбата е плановата икономика, а не самоорганизацията. Съветите, описани от Хана Аренд, днес биха били по-възможни от всякога с помощта на интернет.

+++

Диктатурата на печалбата действа до най-личното ниво: хората се срещат само когато искат нещо един от друг, имат нужда от гърне, от информация, от помощ – иначе живеят един до друг и не чуват нищо един от друг.

+++

Първата цел на кервана е да накара правителствата на всички страни в света да въведат едногодишно прекъсване на питейната вода.

 

КОМЕНТАРИ

Негово превъзходителство АХМЕД ГААФАР АБДЕЛКАРИМ, посланик на Република Судан, на 23-1-2002 г. в Гьоте-институт, Берлин:

 

Благодаря ви много за тази инициатива.

Сигурен съм, че правите нещо, което ще влезе в историята и ще бъде запомнено от следващите поколения.

От няколко хиляди години Судан е място за културна работа и междукултурен обмен. Мисля, че работата ви не е нищо по-малко от това: тя е част от него.

 

ОРГАНИЗАЦИЯ

Принципът на избор на Каравана е чрез жребий. Има предварителен подбор по груби критерии, така че да не могат да участват расисти, шпиони или изнасилвачи, а останалите се определят чрез жребий.

Целта на Кервана е да направи инициаторите излишни, без ръководство, без власт: да направи философията и нейното осъществяване независими.

Задачата на организаторите е само да създадат организацията на комуникацията – след като тя бъде създадена, участниците сами определят всичко останало: Като се започне от храната, която се приготвя за всички от сдружения на хора от различни култури, които се редуват по целия свят,

за обмен на художествени материали, като например чат стаи.

на демократичните форми: ако някой предложи нещо да се направи по различен начин, той може да го постави на обсъждане и всеки може да отговори.

Обратното на лидерството. Няма насоки. Не може да има такива.

Има отношение.

Организационният апарат на инициативата е изграден по такъв начин, че да се превърне в излишен; концепция за саморазпускане на структурите на инициативата, за преход към колективни структури: „Всички заедно“ и 100%.

Едва когато тези нови форми на съвместен живот бъдат открити и станат независими, те ще продължат и ще се разширят извън Каравана.

Ако някои хора от цял свят успеят да се организират без власт, всички останали също ще го направят.

 

FOOD

Централната точка на общуването е храната, нейното приготвяне, насладата от нея, комуникативното ѝ усвояване.

Чрез канала за храна всички желаещи споделят какво биха могли да сготвят, кога, за колко души и за колко време; резултатите се използват за съставяне на областите, в които ще готвят, което трябва да се планира предварително, за да са налични всички основни съставки. Ястията за деня са достъпни онлайн, така че всеки може да избере от всичко или дори да планира предварително.

Химиците по храните трябва да са там

 

ДЕЙНОСТИ

Сравнителни филми за това как се извършват определени ежедневни дейности в различните култури.

– Например чаят: в нашата страна се разбърква, а в Мали се налива. Контрарезачка с текст.

– Съхраняване на багаж: в Мали – даване на куфара на някого, който да се грижи за него – в Европа – хвърляне на куфара в улей, който го поглъща, и електронен дисплей с картини.

– Хранене: в Мали хората, които се хранят на обществени места, канят всички минувачи да „дойдат и да хапнат с нас“ – в Европа виждате хора, които ядат навсякъде.

 

Документиране на вече съществуващи модели, в които функционират еднакви структури.

 

Документи за инициативи, които са по-ограничени по съдържание, но като цяло имат същата цел.

 

Участващите творци разработват индивидуална и колективна поезия, проза, театър, танц, видеоклипове, картини и скулптури в международни групи, като се информират и влияят взаимно върху различните си култури.

 

ПУБЛИКАЦИЯ

Има 20 канала по 10, така че всяка работна група има един канал с девет други.

Продукциите се сортират и пускат за излъчване според датата на получаването им и чрез график, в който са изброени всички свободни слотове за излъчване.

Можете да се запишете; ако всички са заети, трябва да изчакате, докато се освободи слот (или автоматично, при толкова и толкова души на опашката, друга станция се развива сама, предварително програмирана), или да бъдете изтласкани в свободни слотове на друго място – всичко това е предварително планирано в цифров вид, така че всички, както отделни лица, така и междукултурни копродукции, да имат равни възможности да излъчат своята продукция.

Има списък на съдържанието, в който е посочено кой, какво, къде и кога е създал, така че всеки има възможност да реши какво иска да види.

Няма предварителен подбор, няма приоритети, няма предопределение.

Класациите са публични, за да може всеки да види кое е било най-гледано.

Когато продукциите се излъчват в цял свят, в картината няма реклами и лога на станциите. Всички компании, които са направили дарение, имат право да го рекламират, например „ние сме официален спонсор на караваната и т.н.“ Те ще бъдат публикувани на уебсайта на Каравана.