Предложения

 

 

Предложенията, въз основа на които работните групи създават модели, се обсъждат и публикуват от всички заинтересовани страни.

 

– Създаване на републики от съветници:

Изследване на Комуната, Кронщад и Варшавското гето, модели от местен до глобален мащаб. (CW)

 

– Създаване на международен съд

за икономически престъпления, например: конструиране на устройства с вградено самоунищожение, производство на храни, заразени с химически агенти, вземане на лихви и др. (CW)

 

– Свободна демокрация – революцията на демокрацията:

 

Думата „революция“ идва от латински и се състои от елементите „re“ = „назад“ и „volvere“ = „обръщам“. Затова на немски език „революция“ означава „връщане назад“. Революцията не означава, че старото е отнесено и на негово място е поставено нещо съвсем ново, а по-скоро, че неправилните условия са върнати към първоначалните правилни. Ето как се определят френските революционери от 1789 г.: да заменят властта на френската аристокрация, която вече не може да бъде оправдана с нищо, като я върнат към структурите на римската демокрация. 

Може би френските революционери не са отишли достатъчно далеч в това отношение. Демокрацията е измислена не от римляните, а от гърците. И дори в тези начала първите подходи бързо се промениха във формите, които днес, в тяхната форма във Фейсбук и Туитър, могат да бъдат описани само като карикатура на демокрацията и вече нямат нищо общо с идеята за върховенство на народа, както буквално означава демокрацията.

Решаващият елемент на първоначалната гръцка демокрация не е изборът, а тегленето на жребий. След предварителен подбор, определен по ясно регламентирани критерии, на разположение бяха определен брой граждани, сред които жребият определи кой трябва да упражнява политическа длъжност за определен законодателен период. Решаващият фактор е краткият законодателен период и липсата на втори мандат.

Още през XVIII в. френският философ Монтескьо определя демокрацията, основана на избори, като „аристократична“; само демокрацията, основана на теглене на жребий, е истински демократична. Италианските градове-държави практикуват това до XIV век. Последните остатъци от това разбиране за демокрация днес могат да бъдат открити единствено сред съдебните заседатели.

Това се преподава и днес в хуманистичните гимназии. През 60-те години на миналия век цяло едно поколение се разбунтува, защото утвърждаването на демократични условия нямаше много общо с действителните условия. Това движение обаче не успява да промени нищо, може би защото има погрешно разбиране за революцията.

Ако сегашната световна криза показа нещо ясно, то това е несъстоятелността на този убийствен призрак на демокрацията. Независимо дали става дума за паричната аристокрация на Тръмп или за ретро монархията на Бавария, Монтескьо никога не е бил по-явно оправдан. Едва ли може да си представим по-подходящ момент да приложим на практика неговото предупреждение и да се върнем към корените.

Във време, когато всеки нов шампоан се нарича „революционен“, е крайно време да върнем понятието „революция“ към първоначалния му смисъл. Днес дори и най-добронамереният гражданин вече не може да отхвърли структурната измама на тази обърната наопаки форма на демокрация. Революцията днес означава да изправим демокрацията на крака: Две камари на парламента, всяка от които се състои от избрани представители на съответните групи по интереси, от една страна, и от граждани, избрани чрез жребий, от друга страна; при възможно най-кратки законодателни периоди и неповтаряемост на политическите длъжности.

За тази революция не са нужни гилотини, терор или експроприации, а само конституционна поправка, внесена от адвокати в комисиите по петициите на съответните държави, а в Швейцария – чрез референдум.

Най-накрая щеше да се сложи край на нелепите партийни пози, на натрапчивия вид дори на жените политици, на глупавите предизборни плакати.

Най-накрая, край на абстрактното говорене за устойчиво изобилие и пенсионно защитено приключение, това сертифицирано глупости със златни медали, този екологичен уелнес парк върху кръвта и костите на робите.

Френските революционери са стреляли по часовниците, за да спрат времето; днес часовниците трябва да се пренасочат към епохата на конкретните въпроси:

Лични автомобили – да или не; реклама – да или не; граници – да или не.

Дори ако отговорите на тези въпроси не са такива, каквито бихме искали, резултатът, ако не е манипулиран, ще бъде демократично решение – а не краят на всички дни.

Вече няма лидери, гурута и проповедници. Обратно към първичната демокрация. За революция в първоначалния смисъл на думата.

Сега или никога. Докрай или изобщо не. Влагаме парите си там, където е устата ни.

Кристоф Вакернагел

 

– Декларация на всички производители на автомобили в света:

„отсега нататък вече няма да мислим за себе си като за автомобилни компании, които се състезават за печалба, а ще мислим за себе си като за транспортни експерти и производители, които се състезават да произведат най-простите, най-ефективните, най-издръжливите, най-екологичните и най-евтините транспортни средства във всички форми, малки, големи, за дълги разстояния и за близко разстояние, като по този начин се впускаме в невероятно творческо съревнование, чрез което ще произведем най-великите неща – не само автомобили – които някога са съществували. (CW)

 

– Премахване на рекламата:

Модели на глобална информационна структура, която позволява на всеки да разполага с цялата информация, от която се нуждае, за съществуващите продукти и оферти, като същевременно не му се налага да я получава.

 

– Премахване на наследството:

Определяне на „лични вещи“, които се предават, и „обща собственост“, която се прехвърля на общността. Каталог на критериите за разпределение, който се прилага и за определяне на максималната граница на собствеността (CW).

 

– Съюз на религиите:

Предполагайки, че Бог е един, той е създал различните религии, за да даде възможност на всяко човешко същество да общува с него по свой собствен начин.

Но хората и до днес не са разбрали това: религиите се борят помежду си, вместо да се обединяват.

Природните религии, будизмът, конфуцианството, юдаизмът, християнството, отделните спиритуалистични религии и ислямът се обединяват в една религия на един Бог и един свят. (CW)

 

Това са само първоначални примери.