Въпроси

 

 

Как би изглеждал един свят без диктата на печалбата?

Темата на Кервана са въпросите – задачата на Кервана е да даде възможност на представителите на цялото човечество да обсъдят тези въпроси и, ако е възможно, да намерят отговори на тях.

Характерът на въпросите не е как нещо може да бъде подобрено в рамките на съществуващите условия, а какво трябва да се промени в условията като цяло, особено в отношенията на материална зависимост на хората помежду им:

Щеше ли да бъде възможно снабдяването с храна на всички хора по света, ако никой от акционерите не печелеше от това? Щеше ли да се строят болници, пътища и училища, автомобили, самолети и играчки, ако никой от участниците на фондовата борса не печелеше пари от тях?  Как биха функционирали банките, ако вече нямаше лихви? Как ще се променят имуществените отношения, ако вече няма наследяване?

– Водата е най-важното средство за оцеляване. След три дни без вода всички умират. Материалните условия са налице, за да може всяко човешко същество да има питейна вода. Въпреки това 70% от човечеството няма достъп до питейна вода, поради което безброй хора, особено деца, умират всеки ден от мръсна вода: Каква е причината за това? Може ли това да се промени?  Как може да се промени? Защо това не е основният приоритет на всички политици?

– Как може да се осигури питейна вода за всички 8 милиарда души?

– Днес в света има достатъчно храна, пространство, знания, технологии, за да се изхранят 8 милиарда души, но една малка част от хората притежават невъобразими количества, а огромното мнозинство от хората – почти нищо: каква е причината? Това ли е „човешката природа“? Алчността на малцина? Екзистенциални страхове? Дори и да са били оправдани в миналото, не са ли станали отдавна излишни?

– Как можем да гарантираме, че 8 милиарда души имат достатъчно храна, покрив над главите си и че всички хора могат да се развиват според талантите си, без да бъдат подлагани на репресии?

*

– Чрез промяна на съзнанието на всички хора тези противоречия могат да бъдат променени за една нощ: Какъв би бил характерът на това друго съзнание? Как може да се развие това друго съзнание? Как може да се постигне това?

– Дали богатите хора ще трябва да се „лишат“ от „предимствата“, или ще станат по-богати по човешки?

– Каква е ролята на религиите, които изискват равенство между хората, но не са успели да го осъществят в продължение на хиляди години? Дали това се дължи на претенцията им за единствено представителство?

– Дали идеята за справедливост все още не е достатъчно ясно развита?

– Какво е довело до провала на модела на социализма?

– Дали структурите на съветските републики биха имали смисъл като форма на политическа организация?

– Дали изборите чрез гласуване са отживелица след натрупания досега опит?

– Би ли имало смисъл да се върнем към първоначалната гръцка система на избори чрез жребий?

– Възможно ли е да има напълно нови начини за гласуване и вземане на решения, които действително да отговарят на желанията и нуждите на хората, може би с помощта на информационните технологии?

– Какво конкретно означава „свободата е винаги свобода на другия“? Къде са границите?

– Какъв е характерът на структурата на общуване между хората, която прави невъзможно господството на хора над хора?

– Как можем да убедим сегашните печалбари, че ще им бъде по-добре, ако използват властта и ресурсите си, за да създадат един хуманен свят?

– Как може да се накарат отговорните фактори да се замислят? Наистина ли им липсва съпричастност, за да не разбират тази нужда?

*

– Движението е основна човешка потребност, израз на човешката свобода: но дали автомобилът е основна човешка потребност?

– Как изглеждат разумните транспортни средства? Какви условия изисква оптималното им използване?

– Ако пътувате, опознаването на други хора, култури и държави е основна човешка потребност: Как те могат да бъдат задоволени, без да се разрушава околната среда?

– Би ли имало смисъл от приложение, което координира всички заявки за придвижване по такъв начин, че вече няма нужда от разписания, а щом толкова и толкова хора искат да отидат в една и съща посока, приложението организира транспортното средство и неговия оператор, за да може всеки да стигне до целта си – или това би било нова ужасна идея, дори ако всички данни се изтриват незабавно, за да не може никой да злоупотреби с тях?

– Ако само една, а не много конкурентни компании произвеждат автомобили, безброй висококвалифицирани ИТ специалисти биха могли да вършат друга работа: какви полезни неща биха могли да произвеждат?

– Какви са чисто материалните разходи за скъпо BMW/BENZ/AUDI/VW и т.н.?

– Колко милиона тона стомана, колко труд и работно време ще бъдат спестени, ако се произвеждат само десет процента от автомобилите?

*

– Как се определят излишните продукти?

– Колко енергия се използва за излишно производство?

– Дали въпросът за атомните електроцентрали отпада от само себе си, защото те стават ненужни, ако вече не произвеждаме излишни продукти?

– Как можете да разпознаете продукти, които са измислени предимно с цел печелене на пари?

– Как можете да разпознаете продуктите, които са изключително полезни?

*

– По какъв начин биха се реализирали столове, домати, автомобили, болници, учебни заведения и т.н., ако никой, който не е участвал в трудовия процес, не печелеше от тях?

– Как ще се изчисляват заплатите, ако никой външен човек не печели от работата на лицето, което ще бъде възнаградено, без да си сътрудничи? Усилия, образование, време, възраст, нужди, със или без забавление и т.н.?

– Колко по-ниски биха били цените и колко по-високи биха били заплатите, ако никой, който не сътрудничи, не печели пари?

– Някой виждал ли е някога пари, които „работят“ с пот на челото?

*

– Кои са истинските и кои са фалшивите нужди?

– След изобретяването на световната мрежа може да се изчисли какви нужди имат всички хора по света и как те могат да бъдат задоволени по най-простия начин: как биха изглеждали програмите за това, които не служат, както при Google, Amazon и др., за печалба на собствениците и чиито резултати не служат за внушаване на фалшиви, излишни нужди? Кой би могъл и би искал да ги програмира?

*

– Ако потреблението е заместващо удовлетворение: какво замества? Липса на комуникация, секс, удовлетворяваща работа и т.н.?

– Как да осъзнаем какво замества потреблението и по този начин да направим потреблението излишно?

– Как да превърнем идеята за конкуренция в такава, която не измества другите, а по-скоро взаимно вдъхновява конкурентите?

*

– Как може да се избегне фабрично произведената храна с прекомерно количество захар, сол и минимално дозирани пристрастяващи отрови, които правят хората зависими и болни?

– Наистина ли е необходимо сиренето да се реже на филийки, да се слага пластмасово фолио между всяка филийка и да се опакова в малки опаковки, за да бъде достъпно за потребителя?

– Колко усилия са необходими, за да свършите тази работа сами и да пазарувате с контейнер?

– Защо „ябълково пюре с манго“ се предлага в малки бурканчета, които изискват много труд и материали, въпреки че всеки може да си го приготви сам много по-вкусно?

– Всеки познава хора, които обичат да подготвят нещо подобно и обичат да раздават излишъци, и всеки има любители, чиито излишъци би искал да раздаде: как бихме могли да организираме този обмен сред 8 милиарда души?

– Колко време спестявате, ако си купите буркан, вместо да приготвяте съдържанието сами?

– Толкова ли е важно това време, че трябва да се приемат недостатъците на индустриалното производство? Откъде идва предполагаемият времеви натиск?

– Колко материали, време и усилия ще бъдат спестени, ако такива буркани вече не са на разположение?

– Как може да се проектира и организира етикетирането и разпространението на пресни храни, без да се произвеждат безброй картонени, пластмасови, стъклени или керамични опаковки със скъпоструваща реклама?

– Не би ли могло всичко това да изглежда много по-привлекателно, остроумно и разнообразно, ако съответните продуценти осъзнаят това в своята среда?

– Озоновият слой изчезва главно поради високата консумация на месо. Има ли други причини за тази консумация освен пристрастяването към месото и мотива за печалба на производителите му?

– В цял свят се провеждат изследвания за алтернативи на месото: как може да се постигне промяна в мисленето в посока на намаляване на месото?

*

– Какво може да се произвежда вместо оръжия? Играчки за възрастни? Увеселителни паркове? Състезателни автомобили и писти за запалените по автомобилите? Какво друго?

– Колко души са ангажирани в тази област на производство? Какви специални умения притежават? В кои други области могат да се използват? 

– Интердисциплинарни екипи от учени биха могли да разработят план за това колко време ще е необходимо за закриване на отбранителните индустрии и в какви алтернативни индустрии могат да бъдат преструктурирани: има ли смисъл от подобно нещо? Ако е така, как може да се приложи такъв или подобен процес?

*

– Необходимо ли е изобщо да се търсят алтернативи на работата или целта на техническото развитие не е да освободи хората от недостойния труд, за да им даде свободно време да живеят с удоволствие?

– Може би поради диктатурата на печалбата вместо това се създават „безработни“, които обедняват, докато „предприемачите“, които не работят продуктивно, стават все по-богати?

*

– Рекламата определя в огромна степен ежедневието и е ненужна, освен за информация: каква е разликата между информация и реклама?

– Как рекламата и опаковката влияят на хората?

– Каква е разликата между необходимата и ненужната опаковка?

– Как опаковките могат да бъдат намалени до минимум?

– Дали един свят без реклама би изглеждал скучен?

– Какво би направило света по-цветен, ако нямаше реклама? Боядисани къщи? Проектирани от художници фасади на обществени сгради? Билбордове на обществени места, в паркове и в обществения транспорт?

– Могат ли графичните художници, които са се освободили от рекламата, да използват освободената си енергия в тези области?

– Колко социални усилия могат да бъдат спестени, ако се премахне рекламата?

*

– Колко хора по света имат акции? Какъв е приносът на тези хора за продуктивната работа на всички останали?

– Каква част от всички пари в света съществуват под формата на акции и борсови котировки?

– Дали производството и разпространението на продуктите, необходими за достоен живот, биха функционирали и без наличието на лихвени проценти, акции, фондови борси и стокови фючърси?

Това е само малка част от въпросите, които трябва да бъдат разширени оттук нататък – да бъдат обсъдени в Каравана.